На 22 април 1923 г. в град Сливен е роден един наистина необикновен човек. Той е един от най-големите български автори-сатирици, а името му е Димитър Стефанов Стоянов. Творецът обаче е по известен на хората със своя интересен псевдоним – Радой Ралин. Вероятно много от вас още живеят със спомена за него, той често ходеше сред хората и дори и ние, макар да бяхме малки, сме виждали твореца който моментално ни грабна с магнетичното си излъчване. Нека обаче продължим историята на самата личност, без повече лирически отклонения. Както споменахме, Радой Ралин е родом от Сливен, както често го наричат – “градът на стоте войводи”. Може би силният дух на поета произтича именно оттам – както историята показва, той е правнук на Таньо войвода – съзаклятник на самия Левски и герой от Априлската епопея(1876 г.). Поетът прекарва младостта си предимно в Сливен, като завършва и местната гимназия. След дипломирането се премества в столицата – София. Радой кандидатства в Софийския университет, където е приет през 1941 г. в Юридическия факултет и записва специалност право. В първата година поетът, заедно с негови приятели, публикува един твърде неудобен за властта бюлетин – “Истината по антисъветската война”, който моментално е обявен за нелегален поради антинацистката и антифашистка тематика в съдържанието. Реакция, разбира се, последва и през 1942 г. младият автор е арестуван. По-късно е освободен, но несъгласието му с властта го кара да се сближи с нелегалната опозиция на комунистите.
Годината е 1944-та и ситуацията в България се е променила коренно отпреди 2 години. След 9 септември държавата е принудена да се включи във военните действия в края на Втората световна война, като се бие на страната на СССР. Поради близките си контакти Радой Ралин по това време се оказва завеждащ-отдел “Агитация и пропаганда”. Той обаче далеч не е съгласен с начина по който висшестоящите действат, той започва да им противоречи и за назидание е изпратен да се бие на фронта – подобна практика е била твърде често явление. До 1945 г. Радой Ралин е на бойното поле, след което се завръща в родината си. Завършва специалност право през същата година, след което започва да се занимава с културна дейност. Работи като редактор на списание, а през 1953 г., създава заедно с други свои съмишленици Стършеловия сатиричен театър. До началото на 90-те се занимава изключително с редакторска дейност. Наеман е на длъжности във вестници, студия за игрални филми, за хроникални и документални филми. Именно по време на работата си в последните Радой Ралин създава сатирична кино поредица, която нарича “Фокус”. До “промените” заема длъжност във вестник “Литературен фронт”, а след това заедно с Б. Димовски и К. Стоянов започва да издава вестник “Щастливец”. След 1989 г. писателят продължава да живее предимно в София, някак недолюбван от доскорошната власт. Смъртта си среща през 2004 г., на 21 юли. Умира на 81 годишна възраст, преживял възможно най-динамичните времена на ХХ век. На Радой Ралин е кръстен малък площад, срещу бившото кино “Изток”, където съвсем скоро бе поставен и бронзов паметник на великия писател.
В творчеството си Ралин се отличава много от типичните жанрове, той въвежда много нестандартни за българската литература форми като афоризмите и сатиричната парабола. . Още през 1931 г. той отпечатва своето първо стихотворение, макар и на страниците на детски вестник. През 1939-1940 г. няколко негови хумористични анекдоти също са публикувани. Истинското, професионално начало на неговите творби дава сборника “Войнишка тетрадка”. Той е съставен от стихотворения, посветени на войната, но от една малко по-различна гледна точка. Типично за поета е единството между лириката и сатириката. Стиховете му сякаш бранят чувството за справедливост. Прочути са неговите епиграми, сред които книгата “Люти чушки”, която през 1968 г. е изгорена в пещите на Полиграфическия комбинат. От невинния, злободневен и анекдотичен хумор, Ралин достига до същинска сатира, каквато е неговият роман “Кадровикът Теофраст”. Творбите му са високо ценени не само в родината. Българинът е превеждан на 27 чужди езика, а негови издания са публикувани и в далечен Китай.
източник: bulgarianhistory.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар