ИВАН САЛАБАШЕВ - ЕДИН ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН МАТЕМАТИК

Акад. Иван Петров Салабашев е български политик от Народнолибералната партия, след 1903 - от Демократическата партия. Той е финансов министър в правителството на Стефан Стамболов (1888-1890; 1892-1894) и в първото правителство на Александър Малинов (1908-1910).
Иван Салабашев е народен представител в VI (1890-1893), VII (1893-1894), XI (1901) и XIII (1903-1908) Обикновено Народно събрание.

Иван Салабашев е роден на 19 януари (7 януари стар стил) 1853 в Ески Заара, днес Стара Загора. Брат му Стефан Салабашев е полковник. Завършва гимназия в град Табор, Чехия, (1872) и математика в Пражката политехника (1876). Участва като доброволец на страната на Сърбия в Сръбско-турската война през 1876, след което е учител в Болградската гимназия (1877-1879).



Кабинетът на Александър Малинов. От ляво надясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, Георги Калинков (чиновник), Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев. 1908 г.


След Освобождението Салабашев се връща в Пловдив, където заема различни постове в управлението на Източна Румелия и се включва в местната Либерална партия. При нейното управление той е директор на правосъдието (1882-1884). През следващите години се премества в Казанлък и се занимава с търговия с розово масло.
След Съединението Иван Салабашев се включва в Народнолибералната партия и участва в правителството на Стефан Стамболов като министър на финансите (1888-1890; 1892-1894) и министър на правосъдието (1892). През 1903 преминава към Демократическата партия и е отново министър на финансите при Александър Малинов (1908-1910), след което е пълномощен министър в Австро-Унгария (1910-1914).

Днес Иван Салабашев е известен най-вече като политическа фигура от следосвобожденското ни минало, министър на финансите в правителствата на Ст. Стамболов и Ал. Малинов. Но някои странични факти от биографията му са не по-малко красноречиви от неговата безспорно интересна политическа дейност.

Иван Салабашев е един от първите български шахматисти. Като гимназист в град Табор (Чехия) се научава да играе шах и по-късно популяризира играта в България. Той е първият председател на създадения по негова инициатива Софийски шахматен клуб.

След като през 1876 г. завършва математика в Пражката политехника, Иван Салабашев се записва за доброволец на страната на Сърбия в Сръбско-турската война. През следващите години преподава в Болградската гимназия и се занимава с преводаческа дейност. Издателство "Хр. Г. Данов" отпечатва неговия превод на романа на Жул Верн "Пътувание около света в 80 дни".

Слабо известен факт е, че когато след Освобождението се връща в Пловдив, Иван Салабашев заема различни постове в управлението на Източна Румелия. По това време (1879 г.) той предлага комбинаторно решение на следната парламентарна задача:

Областното събрание в състав 56 депутати, от които 30 българи, трябва да избере десетчленен Постоянен комитет. По регламент всеки депутат гласува за 6 кандидати. Как да гласува българското представителство, за да бъде избран изцяло български комитет?

Преди изборите българските депутати се събрали да обсъдят задачата и пресметнали, че всеки кандидат ще бъде избран с поне 18 гласа. Българите разполагали с точно 30.6=180 гласа и за да спечелят десетте места, не било допустимо дублиране на вота. Салабашев предложил схема за гласуване, която осигурила изцяло българско участие в комитета, голямо постижение за България.
Така всъщност Георги Салабашев става основоположник в България на изключително популярната днес Изборна математика. В негова чест е кръстен и математическият турнир, който в последните дни стана много популярен покрай неуместната задача по математика за кебапчетата и знамената, която едва ли би затруднила децата, но предизвика заслужен присмех към създателя й.

За Турнира
Математическият турнир "Иван Салабашев" се провежда за първи път през 1992 година. Основател на Турнира е Евтим Кънчев - изтъкнат деятел на Съюза на математиците в България и дългогодишен председател на секцията на СМБ в гр. Стара Загора. Благодарение на неговия ентусиазъм и организаторски способности, Турнирът бързо печели популярност в гр. Стара Загора и в региона.

От няколко години турнирът се провежда и в други региони на страната. Поради атрактивния характер на предлаганите задачи, той бързо се превръща в едно от най-популярните състезания по математика за ученици в България. През 2009 година в Турнира участваха около 8000 ученици от 30 населени места. 

ТАРГЕТНА ТЕРАПИЯ ПРИ РАК НА ГЪРДАТА

Ракът на гърдата е най-честото злокачествено заболяване при жените. Всяка година диагнозата чуват поне 3500 българки. Лекуван навреме, туморът може да се овладее напълно. За такъв случай от първо лице разказа 34-годишна юристка, която е сред малкото българки, споходени от най-голямото щастие на света - да се излекуват и след това да родят дете. Изглежда естествено и лесно, но въпреки късмета да попадна на много добри и ангажирани лекари, е свързано с хиляди часове на тревоги, чакане пред кабинети, разнасяне на протоколи. Така накратко младата жена обобщи впечатленията си по време на дискусия за достъпа на българина до модерни терапии.

У нас най-новите медикаменти понякога са на разположение много преди да се използват в богатите държави. Но това става първо в рамките на клинични проучвания,
но пък дава шанс на българската медицина да използва в аванс иновативните терапии, обясни онкологът д-р Антоанета Томова. Тя разказа, че новият начин за договаряне на лекарствата директно от болницата дава възможност "сутрин да се напише протоколът, а на обед пациентът вече да си е получил медикаментите". Според нея в повечето ракови центрове това е практика, а където не е така, пробемът можеда се реши със "смяна на управителя".

Шансът за излекуване на жените с рак на гърдата днес е много по-голям дори в сравнение с преди 5 години. Медицината разполага с терапии, които действат като 2 в 1 и атакуват тумора буквално и отвън, и отвътре. 

Вследствие на мутации някои клетки "полудяват" и стават злокачествени. В този процес те получават импулс за неконтролируемо размножаване. Втората им основна характеристика е, че раковите клетки са безсмъртни - съумяват да заобиколят феномена
апоптоза - програмираната клетъчна смърт. От това, че се делят безспир и не умират, както останалите, се превръщат в агресори. Започват да нападат и завладяват съседните тъкани и органи. Друга тяхна опасна способност е, че единични или гроздове от клетки успяват по кръвен или лимфен път да пропътуват до далечни органи да се заселят там и да образуват вторичен тумор - метастази, популярно наричани разсейки. Тъй като раковите клетки, макар и кривнали от правия път, са клетки на тялото, на тях имунната система не гледа като на чужди нашественици и не се стреми да ги открива и унищожава като вредни за организма. И те съумяват да отделят такива растежни фактори, които парализират, неутрализират имунната система и тя не може да ги убие, защото са се престорили на уж типични клетки и тя ги възприема като нормални, обяснява д-р Томова.

Много важна, трета особеност на раковите клетки, е, че те образуват собствено кръвоснабдяване - туморна неоангиогенеза. Ако го нямаше този процес, щяха да нараснат максимум до няколкото милиметра или образно, колкото главичката на карфичка. Но благодарение на собствената кръвоносна система не само оцеляват, но и се развиват до големи размери.

Задачата на онкологията е да не позволи това да се случи, като хвърля медикаменти или лъчетерапия срещу раковите клетки по всяко от тези направления. С напредъка на медицината и навлизането на нови технологии се създават прицелни лечения, които атакуват различни фрагменти от характеристиките на тумора. (Преди това обаче медицината прави няколко базови стъпки - какви вижте в хронологичната справка по-долу. )

Последната фаза на иновациите започва, когато през 1981 г. е открит генът, причиняващ рак при мишките с името C-erbB2. Вариантът при хората - HER2, е идентифициран през 1985 г. Само 4 г. след това е открит и VEGF-генът - важен протеин, участващ в ангиогенезата. Благодарение на това се създават нов клас лекарства, които спират
кръвоснабдяването на тумора - едни, които атакуват външната част, и други, които въздействат върху вътреклетъчната. Те правят революция в лечението на рака на бъбрека, на черния дроб, на дебелото черво, на яйчника, на гърдата, подчертава д-р Томова.

Наред с това комбинираната химиотерапия продължава да е утвърден метод, стандарт на поведение както в следоперативна терапия, така и при метастази. Предоперативната химиотерапия увеличава възможността за консервативна хирургия в смисъл на съхраняване на органа. След няколко курса туморът се свива или дори напълно изчезва и това позволява да се отстрани само сегментът, в който са били раковите клетки,
а голяма част от гърдата се запазва.

Като фактори за рак на гърдата днес са известни гените BRCA1 и BRCA2 (добили популярност от Анджелина Джоли, която пристъпи към отстраняване на двете си гърди и замяната на тъканта с импланти заради големия риск наличието им да доведе до рак), както и TP53, и PTEN/MMAC1. Открит е и протеин, наречен human epidermal growth factor receptor 2 (HER2), благодарение на което съществува и принципно нова база за лечение, която наричаме прицелна или таргетна. Тя е вид системна противотуморна терапия, при която се използват специални органични молекули, които избирателно активират или потискат определени биологични процеси и по този начин водят до смърт на туморните клетки и спиране на туморния растеж. Има и една хитра, нова молекула, при която таргетните терапии се осъществяват чрез залавянето им за определен рецептор от конкретни клетъчни молекули. 

Таргетните терапии пречат на деленето на ракови клетки и могат да предизвикат смърт на туморните единици чрез процеса апоптоза. Други лечебни методи стимулират имунната система да разпознава и унищожава туморните клетки. Разликата с класическата химиотерапия, която убива както туморните, така и някои здрави клетки, е, че прицелното лечение атакува части от туморната клетка, то е по-селективно. А това означава и по-безопасно.

В исторически план модерното лечение минава през няколко базови стъпки, преди да стигне до днешните терапии:

През 1941 г. се доказва, че синтетичен хормон може да се използва за лечение на рак на простата и на гърдата, тъй като са хормонално зависими. За приноса си откривателят - американският онколог Чарлз Хъгинз, печели Нобелова награда.

До края на 1943 г. е разработен първият електронен линеен ускорител, предназначен за лъчева терапия - широко използвана в целия западен свят и в момента.

През 1949 г. шведският неврохирург Ларс Лексел измисля стереотактичен апарат, предназначен за функционалната неврохирургия. А близо 20 г. по-късно развива гама-ножа - инструмент, който унищожава раковата тъкан с единична висока доза радиация.

В средата на 1958 г. изследователите идентифицират протеини, наречени растежни фактори, които подпомагат туморния растеж.  Точно 12 г. по-късно се появяват най-надеждните апарати за диагностика - компютърният томограф, ядрено-магнитният резонанс и позиционно-емисионният томограф.

През 1971 г. благодарение на Джуда Фолкман става известна централната роля на ангиогенезата при туморния растеж. Сега вече съществуват и лекарства, наречени инхибитори на ангиогенезата - лекарства, потискащи ангиогенезата при туморния растеж. Те спират храненето на тумора и така улесняват неговото унищожаване . 
Джордж Кохлер и центърът Милщайн измислят през 1975 г. техника за производство на моноклонални антитела срещу определени протеини и за този принос печелят Нобелова награда.

През 1976-а Mайкъл Бишоп и Харолд Вармус за първи път откриват онкогени и печелят Нобелова награда през 1989-а. Тези гени имат и антипод - онкосупресорни гени, нещо като генетични полицаи. Двата вида гени влизат в битка и в зависимост от това кои надделяват, се развива или не заболяване.

На базата на всички тази откритие днес са възможни различните терапии с таргетни лекарства, които атакуват онкогенните протеини.

ПОЧИНА РЕЖИСЬОРЪТ РАНГЕЛ ВЪЛЧАНОВ

Няколко дни преди да навърши 85 години почина големият български режисьор Рангел Вълчанов, съобщиха от Съюза на българските филмови дейци.

След поредица болести и операции, през последните години той страдаше и от тежко онкологично заболяване. По зла ирония на съдбата този изключителен сладкодумец загуби напълно гласа си.

Рангел Вълчанов е най-уважаваният у нас и по света български кинорежисьор.

Роден е на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, Софийско. Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски.

След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма, през 1958 г. дебютира като режисьор с "На малкия остров" по сценарий на Валери Петров, в който изпъква самобитният му талант. Филмът е твърде различен от дотогавашния стил и начин на показване на "революционните" събития. С постановление на ЦК на БКП от 1958 г. филмът е свален от екран. (гледайте въвvbox7.com).

Следващите филми на Рангел Вълчанов, също по сценарии на Валери Петров - "Първи урок" (1960) и "Слънцето и сянката" (1962) - утвърждават майсторството на режисьора, таланта му, умението му да работи както с големи актьори, така и с непрофесионални изпълнители.

Кадър от филма "На малкия остров" Източник: Архив на Вести.БГ

Филмографията на режисьора е поредица от успешни, харесвани от зрителите филми: ""Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Бягство в Ропотамо" (1973) - опит за филм мюзикъл, "Следователят и гората" (1975).

В началото на 70-те години, след копродукцията "Езоп", режисьорът е поканен да направи два филма в Пражката студия "Барандов" - "Лице под маска" и "Шанс".

През 1978 г. Рангел Вълчанов получава възможност да снима филм по свой сценарий, за който мечтае близо 20 години преди това.

Кадър от филма "Лачените обувки на незнайния воин" Източник: Архив на Вести.БГ

"Лачените обувки на незнайния воин"

е определян като "изповедна фантасмагория", поглед към света през очите на 7-годишно момче от шопско село край София. В оригинална форма авторът си задава изконни въпроси: Кои сме? Откъде сме? Кое е смърт и кое безсмъртие?...

Според изследователи на българското и световното кино, ако беше получил разрешение да заснеме този филм в началото на 60-те години, Рангел Вълчанов щеше да застане редом с великия Федерико Фелини и щеше да даде различен път на развитие на киното, а и на другите изкуства в България.

Ана Пруцнал и Георги Наумов във филма "Слънцето и сянката" Източник: Архив на Вести.БГ

"За къде пътувате" (1986), "А сега накъде" (1988) и продължението му след 20 години "А днес накъде" (2007), "Последни желания" (1983) и "... Немирната птица любов" (1990) допълват биографията на Рангел Вълчанов, в която има и много документални филми, актьорски изяви, театрално приключение в "Лазарица" от Йордан Радичков в Народния театър "Ив. Вазов", телевизионни програми и др.

Режисьорът е член е на Европейската филмова академия, носител е на многобройни български и международни награди.

През последните години здравето му беше много разклатено, но жаждата за творчество не отслабна. Той

написа три книги: "Всички ще умрем, а сега наздраве" (2010), "Ура! Най-после и онемях!" (2012), "Хем съм сам, хем няма никой"(2013).

В последната Рангел Вълчанов пише: "Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ. Всеки ред от чуждите книги ми доказва липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам... и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи..."

Дълбок поклон пред паметта на Рангел Вълчанов!

РАДОЙ РАЛИН - НЕОБИКНОВЕНИЯТ БЪЛГАРИН

На 22 април 1923 г. в град Сливен е роден един наистина необикновен човек. Той е един от най-големите български автори-сатирици, а името му е Димитър Стефанов Стоянов. Творецът обаче е по известен на хората със своя интересен псевдоним – Радой Ралин. Вероятно много от вас още живеят със спомена за него, той често ходеше сред хората и дори и ние, макар да бяхме малки, сме виждали твореца който моментално ни грабна с магнетичното си излъчване. Нека обаче продължим историята на самата личност, без повече лирически отклонения. Както споменахме, Радой Ралин е родом от Сливен, както често го наричат – “градът на стоте войводи”. Може би силният дух на поета произтича именно оттам – както историята показва, той е правнук на Таньо войвода – съзаклятник на самия Левски и герой от Априлската епопея(1876 г.). Поетът прекарва младостта си предимно в Сливен, като завършва и местната гимназия. След дипломирането се премества в столицата – София. Радой кандидатства в Софийския университет, където е приет през 1941 г. в Юридическия факултет и записва специалност право. В първата година поетът, заедно с негови приятели, публикува един твърде неудобен за властта бюлетин – “Истината по антисъветската война”, който моментално е обявен за нелегален поради антинацистката и антифашистка тематика в съдържанието. Реакция, разбира се, последва и през 1942 г. младият автор е арестуван. По-късно е освободен, но несъгласието му с властта го кара да се сближи с нелегалната опозиция на комунистите.

Годината е 1944-та и ситуацията в България се е променила коренно отпреди 2 години. След 9 септември държавата е принудена да се включи във военните действия в края на Втората световна война, като се бие на страната на СССР. Поради близките си контакти Радой Ралин по това време се оказва завеждащ-отдел “Агитация и пропаганда”. Той обаче далеч не е съгласен с начина по който висшестоящите действат, той започва да им противоречи и за назидание е изпратен да се бие на фронта – подобна практика е била твърде често явление. До 1945 г. Радой Ралин е на бойното поле, след което се завръща в родината си. Завършва специалност право през същата година, след което започва да се занимава с културна дейност. Работи като редактор на списание, а през 1953 г., създава заедно с други свои съмишленици Стършеловия сатиричен театър. До началото на 90-те се занимава изключително с редакторска дейност. Наеман е на длъжности във вестници, студия за игрални филми, за хроникални и документални филми. Именно по време на работата си в последните Радой Ралин създава сатирична кино поредица, която нарича “Фокус”. До “промените” заема длъжност във вестник “Литературен фронт”, а след това заедно с Б. Димовски и К. Стоянов започва да издава вестник “Щастливец”. След 1989 г. писателят продължава да живее предимно в София, някак недолюбван от доскорошната власт. Смъртта си среща през 2004 г., на 21 юли. Умира на 81 годишна възраст, преживял възможно най-динамичните времена на ХХ век. На Радой Ралин е кръстен малък площад, срещу бившото кино “Изток”, където съвсем скоро бе поставен и бронзов паметник на великия писател.

В творчеството си Ралин се отличава много от типичните жанрове, той въвежда много нестандартни за българската литература форми като афоризмите и сатиричната парабола. . Още през 1931 г. той отпечатва своето първо стихотворение, макар и на страниците на детски вестник. През 1939-1940 г. няколко негови хумористични анекдоти също са публикувани. Истинското, професионално начало на неговите творби дава сборника “Войнишка тетрадка”. Той е съставен от стихотворения, посветени на войната, но от една малко по-различна гледна точка. Типично за поета е единството между лириката и сатириката. Стиховете му сякаш бранят чувството за справедливост. Прочути са неговите епиграми, сред които книгата “Люти чушки”, която през 1968 г. е изгорена в пещите на Полиграфическия комбинат. От невинния, злободневен и анекдотичен хумор, Ралин достига до същинска сатира, каквато е неговият роман “Кадровикът Теофраст”. Творбите му са високо ценени не само в родината. Българинът е превеждан на 27 чужди езика, а негови издания са публикувани и в далечен Китай.

източник: bulgarianhistory.org 

Роумингът може да отпадне от средата на 2014 г.

Европейската комисия предлага роумингът в рамките на Европейския съюз да стане безплатен. Това би могло да стане от 1 юли догодина за гласовите услуги, а за мобилния интернет от 2016 година.
Предложението е част от пакет законодателни промени, свързани с пазара на телекомуникационни услуги. Той предвижда създаване на единен пазар и по-лесен достъп до него на мобилни оператори.

От комисията оценяват предложенията за промени на пазара на телекомуникациите като най-амбициозните в сектора за последните 26 години, предаде БТА. 

Ако това предложение бъде утвърдено от Съвета на ЕС и от Европейския парламент, би означавало, че след тази дата, ако абонат бъде потърсен на мобилния си телефон в чужбина, това няма да му струва нищо. 

Друго предложение е телекомите да осигурят на абонатите си договор, който предвижда в роуминг мрежата на чужд оператор да плащат преференциални цени, без да е необходимо да си купуват местна SIM-карта. 
Предлага се също фирмите да сключват с абонатите договори, според които цените на обажданията ще бъдат еднакви в тяхната родина и в друга страна от ЕС. 

Единен лиценз за операторите

Комисията уточнява, че в ЕС няма оператор, който да покрива територията на всички 28 държави от Общността. Затова следващото предложение е да бъде обособен единен лиценз за извършване на далекосъобщителна дейност, с което настоящите ограничения да отпаднат и операторите повече да не бъдат изправени пред необходимостта да притежават 28 лиценза, за да работят навсякъде в ЕС. 

Таван на цените за международни разговори

Следващата предлагана промяна е цените на международни разговори в ЕС да не превишават стойността на междуградски разговор (0,19 евроцента на минута с ДДС). 

ЕК предлага премахването на възможността за блокиране или налагане на сайтове, с което се цели постигането на т. нар. неутралитет на мрежата, независимо от скоростта на достъпа на абоната. Клиентите ще имат право на прекратяване на договора с далекосъобщителен оператор, който не спазва обещаните скорости на интернет връзката. 

Въвежда се задължението предлаганите договори да бъдат разбираеми, както и клиентите да могат да сключат договори само за 12 месеца, ако не желаят да се обвържат с даден оператор за по-продължителен срок.

Пакетът за телекомите ще трябва да бъде обсъден от ЕП и от държавите с оглед на окончателното му приемане преди изборите за европейски парламент през май догодина.


източник: dir.bg 

20-те книги, които трябва да прочетете в живота си

Вижте класацията от последното проучване в социалната мрежа Reddit

Книгите имат невероятното свойство да остават с нас до края на живота ни.

Независимо дали са написани за деца, скайфай любители, математици или фентъзи почитатели, определени истории са основни за жанра си и препоръчителни за всички. Представяме ви топ 20 на книгите, които всеки трябва да прочете поне веднъж в живота си, според наскоро направено проучване на „Форбс“ в социалната мрежа Reddit.

1. “Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет“ от Робърт Пърсиг

Историята на баща и син, които прекосяват Америка през лятото на мотоциклет, е всъщност история за едно философско пътуване. Разказът за пътешествието е изпълнен с фундаментални въпроси като как да живеем живота си и разговори между баща и син.

2. „Хълмът Уотършип“ от Ричард Адамс

Адамс първоначално разказвал историята за лека нощ на дъщерите си. В нея става въпрос за група зайци, които напускат своите домове-дупки на хълма, след като един от зайците има видение, че хълмът е унищожен от трактори.
Книгата проследява борбата със зли зайци, гарвани, лисица, пресичането на реки и безброй други опасности по пътя към установяването на нов дом.

3. „Последната лекция“ от Ранди Пауш и Джефри Заслоу

Американски професор по компютърни науки, Ранди Пауш, става известен след като представя оптимистичната си последна лекция озаглавена „Последна лекция: Истинското постигане на детските мечти“. Лекцията е изнесена след като Пауш разбира, че е болен от рак на панкреаса и му остават между три и шест месеца живот в добро състояние.

След лекцията той създава и книгата в съавторство с Джефри Заслоу.

4. „Кратка история на почти всичко“ от Бил Брайсън

Брайсън създава един от най-добрите груби пътеводители към науката, написан така че да е достъпен за широката публика. Авторът описва всичко – от размера и историята на Вселената до появяването на човешкия род. Той също отделя време и на ексцентричните археолози, антрополози и математици, които допринасят за най-значимите открития на света.

5. „Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл

Издадена през 1946 г., книгата е написана от Виктор Франкъл, който разказва за преживяванията си в концентрационния лагер Аушвиц през Втората световна война. Изпълнен с пълноценно разбиране на психологическите ефекти у затворниците, Франкъл размишлява върху смисъла на живота и лошите и добри човешки същества.

6. „Вечната война“ от Джо Халдеман

Написана като алегория на войната във Виетнам от ветеран, участвал в нея, „Вечната война“ следва пътя на войника Уилям Мандела. Той напуска Земята за да се бори с мистична извънземна раса.

Но заради времевото разширение по време на космическите пътувания, главният герой остарява с десет години, а жителите на Земята – със 700. Мандела се завръща в напълно различен свят, който му е невъзможно да разпознае.

7. „Космос“ от Карл Сейгън

Сейгън някак успява да разкаже 15 милиона години космическа история, докато се докосва до философия, религия и обществени принципи. Книгата е написана така, че дори и хора без силен научен опит могат да я разберат и да вникват в дълбокото единство на космоса.

8. „Бартълби писарят – Уолстрийтска история“ от Херман Мелвил

В краткият роман се разказва за абсурдната история на мъж на име Бартълби, който работи в адвокатска кантора в Ню Йорк. Бартълби е страхотен работник, докато един ден е помолен да коригира нещо и той просто отговаря: „Предпочитам да не го правя“.

Това се превръща в неговата пасивна реакция, докато бавно прекратява всяко действие за огорчение на поразения разказвач.

9. „Мишката – разказ на един очевидец“ от Арт Шпигелман

Комиксът е носител на наградата Пулицър и разказва историята на евреин преживял Холокоста и неговият син – художник на комикси, който се опитва да се примири с житейските поврати.

В комикса нацистите и евреите са изобразени като котки и мишки и сюжета описва едновременно живота по времето на Хитлер и взаимоотношенията на сина с остаряващия баща.

10. „За кого бие камбаната“ от Ърнест Хемингуей

Тази военна история проследява Робърт Джордан – млад и идеалистично настроен експерт по разрушения, който се бие в Испанската гражданска война през 1937г. С антифашистките партизански сили. Действието се развива в продължение на 68 часа, докато Джордан се опитва да намери начин да взриви вражески мост, има разногласия с пасивния ръководител на партизаните и се влюбва в млада испанка.


източник: Сара Божинова econ.bg 

Официален туристически сайт представя София

Българската столица вече се представя с официален туристически сайт. На www.visitsofia.bg всеки може да потърси информация за обектите на територията на града. 

Порталът беше представен от кмета на София Йорданка Фандъкова, съобщи БТА. Тя отбеляза, че новият сайт ще улесни изключително много туристите в града, които, по думите й, са се увеличили с 11% за миналата година, като този темп се запазва и за първите шест месеца на 2013 г. 

Приходите за първото полугодие на тази година от туризъм в Столичната община са над 120 хил. лв., а общият брой на посетилите столицата за този период са 440 хил. Фандъкова посочи, че за първи път италианците се подреждат в Топ 5 на посетилите София туристи. 

Най-голям е делът на пристигащите в столицата с цел бизнес туризъм, но нараства и броят на интересуващите се от паметниците на културата. По думите на кмета на града има и гости с цел здравен туризъм. 

Официалният туристически сайт на София е структуриран така, че с три кликвания може да се стигне до страницата на търсения обект, където се съдържа пълна информация за него. Всеки обект се локализира с Google Maps и Google Street. 

Включени са над 1000 обекта от различен вид - места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, музеи, галерии, търговски центрове и други. 
За да бъде представена София като дестинация с богат културен живот, на сайта е разработен модул "Календар на събитията". Той представя по дни, седмици и месеци значими събития, фестивали, спортни изяви и концерти. 

Най-големите туристически атракции са представени в модул "Топ 10". На сайта са представени и маршрути, които ще помогнат на туристите да опознаят София на "един дъх", да се включат в поклоннически път или да обиколят уникалните храмове и манастири от Софийската Мала Света гора. 

Порталът съдържа и друга полезна информация за организаторите на бизнес и конгресни събития, за банки, бензиностанции, правила за паркиране, важни телефони и други. Изработена е и версия на английски език, като предстои въвеждане и на други езици. 
Сайтът е изработен със средства на Общинско предприятие "Туристическо обслужване".

източник: dir.bg 

Кога ще ги стигнем европейците с банковите си карти?

Издаването на банкови карти у нас расте с бързи темпове. Притежателите на пластики в България вече са близо 7.7 милиона.
Повечето картодържатели имат по някалко броя, издадени от различни платежни организации.

Удобството да не се разплащаш в брой носи много предимства, но все още у нас таксите са доста по-високи, отколкото в други страни от ЕС.
Конкуренцията между банките, издатели на пластики, би трябвало да сваля цените за теглене от банкомат, но статистиката показва, че
таксите у нас за последните 5 г. са поскъпнали двойно.
Дали заради вложения за сигурността на устройствата при зачестилите опити за кражби и разбиване на банкомати, или увеличените разходи на финансовите институции по обслужването на „лошите” заеми, повечето банки са направили промени в тарифните си планове към увеличение на услугата.
За драстично и масово поскъпване все пак не може да се говори, успокояват експертитe.

При част от банките у нас тегленето на пари от собствено устройство остава безплатно.
Половината обаче са въвели такса и за тази услуга и тя варира между 10 и 30 стотинки.
Ползването на чужд банкомат струва до 1 лев за транзакция. 
През последната година обаче редица банки въведоха и такса за теглене на суми от собствен банкомат, като тарифата достига до 30 стотинки.
Това, което малко хора у нас все още отчитат, е фактът, че някои финансови институции фиксираха дори такси при плащане с карта на ПОС терминал ( P.O.S. - point of sell - от англ. - точка на продажба) в търговски обект. 
Пак 20 ст. струва, ако платите стока или услуга чрез интернет. 
В Европа много отдавна банките стимулират използването на банкови карти, без разлика дали са кредитни или дебитни.

Плащането на стоки и услуги на ПОС-устройство от години е без всякаква такса за клиента, а търговците плащат транзакцията без проблеми, защото така пестят време, по-сигурно е и си гарантират по-големи обороти.
В България обаче такса плащат освен търговците, и клиентите.
Обикновено у нас за плащане с дебитна карта таксата за търговеца варира между 0,5% и 1% от цената на закупената стока или услуга.
При кредитните карти таксата, която плаща търговецът, е малко по-висока - между 0,9% и 3,5%.

Обикновено таксата за търговеца представлява фиксиран процент или фиксирана сума от покупката на клиента и много често той не е стимулиран да има ПОС устройство, с което да обслужи клиента си.
В Европейския съюз обаче не е така.
Там е възприет определен минимален праг и всички картови плащания и суми равни, или по-малки от него се таксуват по-ниско.
По този начин се насърчават плащанията с банкови карти дори на много дребни покупки.
У нас се обсъждат промени, след които моделът да заработи и в България.

източник: Петя Стоянова bnews.bg 

Голямото неравенство ни прави нещастни

Проф. Ивайло Дичев

Изследването на ООН за щастието по държави има много условности, като се започне от това какво е щастие и се стигне до това що за единица е държавата с многото групи и послойки. Но тенденцията, която се очертава в това изследване, си заслужава да се обсъди. 
Има очевидни неща - че по-богатите страни са по- щастливи или пък че там, където кризата е ударила по-силно, субективното усещане за щастие е намаляло. Но, разбира се, това не обяснява цялата картина и защо България се оказва толкова назад в класацията - на 144-о място.

Едно от обясненията е, че има различни културни модели за описване на собственото състояние. Ние на Балканите и в частност в България сме много силни в културата на оплакването.

В по-развитите общества е трудно да се оплакваш, защото, ако кажеш, че не живееш добре, че не печелиш добре, че личният ти живот не върви, никой няма да те вземе на работа. Затова хората възпитават култура на оптимизма, макар и малко насилена понякога. 
Вторият фактор е, че щастието не е състояние, то е процес.

Човек не е щастлив, когато седи на едно място. То е малко като велосипеда - като не караш напред, падаш. Трябва да вървиш напред, да преодоляваш някакви пречки. Щастливи се усещат такива общества, които имат чувството за посока и план.

Ние от известно време тотално загубихме посоката. Може би причината е, че населението е доста застаряло. Очевидно перспективата за това накъде върви страната е поизчезнала.
Друг фактор е дефиницията за щастие - щастието е вид принадлежност. Човек трябва да се чувства част от някаква общност, да се чувства оценен от някого. Може би затова на първите места по щастие се оказват скандинавските страни, които имат най-развита социална държава.

Защото социалната държава е една от формите на такава принадлежност - тя развива социалната държава на XIX век, където усещането е, че имаш някакви права, че ще се погрижат за теб, ще те обучат, ще те лекуват.

Социалната държава у нас бе погребана доста бързо. Ние не само че не се движим към по-добра социална държава, но и загубихме и малкото, което имахме. Хората вече имат усещането, че не са нужни на никого.

Този тип капитализъм, който се наложи особено в страни като нашата, очевидно няма нужда от хората. Той иска да ни вземе нивите, да ни вземе къщите, да построи някакви неща, 
пък ние да ходим да се оправяме някъде по света.

Друг момент е корелацията между богатството и щастието. Не просто богатството е фактор, а по-малко културно поносимите социални разлики в обществото. Скандинавските страни са с много високо преразпределение на социален доход, което създава усещане за малки социални разлики.

В България съществува една от най-високите скали на социални разлики между бедни и богати.

Мисля, че само Латвия е пред нас. При това нашето социално неравенство се увеличава. 
В България човек непрекъснато се сравнява с другите - ти имаш нещо, но съседът ти има повече. Това непрекъснато подхранва недоволството и въпросите: успях ли наистина, не трябваше ли да направя нещо повече.

Дори българинът да има повече материални придобивки от една африканска страна, той се чувства нещастен, защото другите хора в обществото имат много повече от него. Това неравенство подкопава усещането за щастие.

Предполагам, че религията също има определен тип роля. Религиозното усещане внушава, че си на мястото си и че нещата вървят както трябва. Странната метаморфоза на 
религията, която се превърна в декоративен продукт, а не влиза дълбоко в психиката 
на хората - това е само една хипотеза за нашето чувство за нещастие.

Накрая на изследването има един по-общ параграф, в който проблемът се обсъжда по-философски. Цитира се един американски социолог, който казва, че в Америка дори когато се увеличава благосъстоянието на страната и хората, усещането за щастие не расте.

Защо е така - защото успоредно с този процес се увеличават социалните разлики. Не е въпросът колко имаш, а дали имането е разпределено справедливо, дали хората вярват, че съседът им, който има 5 коли и самолет, наистина е заслужил това.

Последният фактор е, че щастието е свързано с определени ценности, които нямат паричен израз, макар че свикнахме да мерим нещата по този начин.

Материалното веднага йерархизира, веднага прави хората неравни. В материалната йерархия човек лесно се озовава ниско. Докато ценностите осмислят непосредствено живота ни. Те дават смисъл на това, което правим.

Този ценностен ред дава важност на всеки от нас. Когато направиш нещо за хората около теб, ти имаш чувството за осъществяване. Както в едно семейство - човек прави нещо за близките си и се чувства важен и ценен.

Докато в големия план на държавата, на националната икономика човек се чувства безсмислен. Загубата на смисъл, на вяра в ценностите, загубата на усещането, че дори един малък жест може да бъде важен и да осмисли живота ти, че ти си част от голямата полезност, е един от факторите, които ни пращат на дъното на класацията.

Ние започнахме да мислим, че всичко е пари, че всичко е материално, докато в изследването на ООН виждаме директната връзка между онези нации, които са успели да запазят традиционни ценности като щедростта.

Рефлексът на егоизма също противоречи на усещането за щастие. Има една древна поговорка, че всичко, което не е дадено, е загубено.

източник: 24chasa.bg